Четвърта армия

Четвърта българска армия
Информация
Активна	14 декември 1912 – 6 август 1913 25 ноември 1917 – октомври 1918 юли 1940 – 19 декември 1944
Държава	България
Битки/войни	Балкански войни Бой при Шаркьой (1913) Бой при Булаир (1913) Битка при Брегалница (1913) Битка при Калиманци (1913) Първа световна война Македонски фронт (1917 – 18) Втора световна война Брегалнишко-Струмишка операция (1944)

Командващият Четвърта армия генерал Стилиян Ковачев с офицери на позиция при Булаир.

Четвърта отделна армия е българска военна част, формирана основно за Тракийския военен театър, със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.

Формиране

Четвърта отделна армия е формирана в Лозенград, съгласно височайша заповед по действащата армия № 45 о 15 декември 1912 година.

Състав и командване

При формирането си армията има следния състав и командване:

• Главна квартира – генерал-майор Стилиян Ковачев (до тогава началник на Родопския отряд)
• Щаб на армията – г.щ. полковник Божко Икономов (до тогава началник-щаб на 4-та дивизия)
  • Оперативно отделение – г.щ. майор Христо Лефтеров (до тогава началник на Цензурната секция в Общата главна квартира)
    • Оперативна секция – капитан Коста Дочев (до тогава състоящ при аташетата)
    • Разузнавателна-цензурна секция – капитан Филип Цонев (до тогава офицер за поръчки от разузнавателната секция при 3-та армия)
    • Картографическа секция – Никола Донков (до тогава военен топограф при щаба на 2-ра армия)
  • Управление на началника на артилерията – арт. инж. полковник Христо Кушев (до тогава началник на артилерията при 2-ра армия)
  • Управление на началника на инженерните войски – полковник Василев (до тогава офицер за поръчки при Инженерната инспекция в Общата главна квартира)
• Тилово управление на армията – подполковник Вълков (до тогава интендант на 2-ра дивизия)
• Части
  • 2-ра пехотна тракийска дивизия (бившите Родопски и Хасковски отряди) – генерал-майор Димитър Гешов
  • 7-а пехотна рилска дивизия (и придадените към нея дружини от доброволческото дружество „Сливница“ и 23-та опълченска дружина) – генерал-майор Георги Тодоров
  • Македоно-одринско опълчение (1-ва, 2-ра и 3-та бригада – всичко 12 дружини и придадените към опълчението части, посочени по-долу) – генерал-лейтенат Никола Генев
    • 9-и артилерийски нескорострелен полк – полковник Димитър Каданов
    • 2-ри планински артилерийски нескорострелен полк – полковник Георги Босев
    • 3-ти конен полк – полковник Юрдан Велчев
    • 6-и конен полк – подполковник Иларион Танев

Балканска война (1912 – 13)

През Балканската война армията отразява турската атака при Булаир и десанта при Шаркьой.

Междусъюзническа война (1913)

Съсредоточава се в района на Радовиш – Щип – Кочани срещу главните сръбски армии – Първа и Трета, а щабът на командващия Четвърта българска армия генерал Стилиян Ковачев е в Радовиш. Съставът и е Втора пехотна тракийска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, Осма пехотна тунджанска дивизия, Македоно-одринското опълчение, две бригади от Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия.

С битката при Брегалница започва и самата война. В Битката при Калиманци спират настъпващите сръбски войски, възпрепятствайки съединяването им с гръцката армия.

Разформирована на 6 август 1913 г.

Първа световна война (1915 – 1918)

Четвърта армия е отново сформирана на 25 ноември 1917 г. в състав от Десета пехотна беломорска дивизия и Втора конна дивизия. През декември 1917 г. се формира Управление на артилерията към армията, а към него се създава картечно училище. То се закрива през октомври 1918 г., когато се разформирова Четвърта армия и се реорганизира в Щаб на Четвърта военна инспекция.

Командване и състав

Щаб на армията

• Командващ армията – генерал-лейтенант Сава Савов (1918), генерал от пехотата Стефан Тошев (1918)
• Началник на Щаба на армията – от Генералния щаб, генерал-майор Стефан Азманов (1918)
• Началник на артилерията – генерал-майор Йеротей Сирманов (1918)
• Началник на инженерните войски – генерал-майор Петко Цъклев (1918)

Дивизии

• 10^-а пехотна беломорска дивизия – генерал-майор Иван Петров
• 2^-ра конна дивизия – генерал-майор Иван Табаков

Втора световна война (1941 – 1945)

За участие във Втората световна война (1941 – 1945) през юли 1940 година отново е формирана 4-та армия. Тя получава задачата да прикрива югоизточната ни граница като част от Прикриващия фронт и е в състав:

• 4-та пехотна преславска дивизия
• 6-а пехотна бдинска дивизия
• 11-а пехотна македонска дивизия

Поставените си задачи армията изпълнява от 10 февруари 1941 до 19 декември 1943 година, когато е разформирована. Формирана е отново през септември 1944 година, но с нов състав.

Към 15 октомври 1944 година армията е в състав от 42 494 души и 7152 коня. От 15 октомври 1944 до 14 ноември същата година армията организира и провежда Брегалнишко-Струмишката операция, в която дава 1884 убити и ранени. На 19 декември 1944 година е демобилизирана.

На 1 януари 1945 г. съгласно заповед № 9 за командващ на 4^-та армия е назначен генерал-майор Асен Греков, който командва армията до 6 август 1946 г., когато съгласно заповед № 73 поема командването на 2^-ра армия.

Командване

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Генерал-майор	Стилиян Ковачев	24 декември 1912 – 28 юни 1913
2.	Генерал-майор	Вичо Диков	28 юни 1913 – 2 септември 1913
3.	Генерал-лейтенант	Стефан Тошев	1917 – 1918
4.	Генерал-лейтенант	Сава Савов	февруари 1918
5.	Генерал от пехотата	Стефан Тошев	1918 – 1919
	Генерал-майор	Сотир Маринков	от 1931
	Генерал-майор	Иван Филипов	1933 – 1934
	Генерал-майор	Младен Филипов	от 1934
	Полковник	Константин Лукаш	септември 1934 – 19 юни 1935
	Генерал-майор	Христо Данчев	1935
	Генерал-майор	Никола Недев	от 1936
	Генерал-майор	Иван Марков	от 1938
	Генерал-майор	Атанас Стефанов	11 август 1941 – 12 септември 1944
	Генерал-майор	Боян Урумов	17 септември 1944 – 1 ноември 1944
	Генерал-майор	Асен Сираков	1 ноември 1944 – 15 декември 1944
	Генерал-майор	Асен Кръстев	1944 – 1945
	Генерал-майор	Асен Греков	1 януари 1945 – 6 август 1946

Вижте също

• Първа армия
• Втора армия
• Трета армия
• Пета армия
• Първа българска армия

Използвана литература

• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 368 – 369
• Тодоров, Т., Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.