Четвърта армия
Четвърта българска армия | |
Информация | |
---|---|
Активна | 14 декември 1912 – 6 август 1913 25 ноември 1917 – октомври 1918 юли 1940 – 19 декември 1944 |
Държава | България |
Битки/войни | Балкански войни Бой при Шаркьой (1913) Бой при Булаир (1913) Битка при Брегалница (1913) Битка при Калиманци (1913) Първа световна война Македонски фронт (1917 – 18) Втора световна война Брегалнишко-Струмишка операция (1944) |
Четвърта отделна армия е българска военна част, формирана основно за Тракийския военен театър, със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Четвърта отделна армия е формирана в Лозенград, съгласно височайша заповед по действащата армия № 45 о 15 декември 1912 година.[1]
Състав и командване
[редактиране | редактиране на кода]При формирането си армията има следния състав и командване:[1]
- Главна квартира – генерал-майор Стилиян Ковачев (до тогава началник на Родопския отряд)
- Щаб на армията – г.щ. полковник Божко Икономов (до тогава началник-щаб на 4-та дивизия)
- Оперативно отделение – г.щ. майор Христо Лефтеров (до тогава началник на Цензурната секция в Общата главна квартира)
- Оперативна секция – капитан Коста Дочев (до тогава състоящ при аташетата)
- Разузнавателна-цензурна секция – капитан Филип Цонев (до тогава офицер за поръчки от разузнавателната секция при 3-та армия)
- Картографическа секция – Никола Донков (до тогава военен топограф при щаба на 2-ра армия)
- Управление на началника на артилерията – арт. инж. полковник Христо Кушев (до тогава началник на артилерията при 2-ра армия)
- Управление на началника на инженерните войски – полковник Василев (до тогава офицер за поръчки при Инженерната инспекция в Общата главна квартира)
- Оперативно отделение – г.щ. майор Христо Лефтеров (до тогава началник на Цензурната секция в Общата главна квартира)
- Тилово управление на армията – подполковник Вълков (до тогава интендант на 2-ра дивизия)
- Части
- 2-ра пехотна тракийска дивизия (бившите Родопски и Хасковски отряди) – генерал-майор Димитър Гешов
- 7-а пехотна рилска дивизия (и придадените към нея дружини от доброволческото дружество „Сливница“ и 23-та опълченска дружина) – генерал-майор Георги Тодоров
- Македоно-одринско опълчение (1-ва, 2-ра и 3-та бригада – всичко 12 дружини и придадените към опълчението части, посочени по-долу) – генерал-лейтенат Никола Генев
- 9-и артилерийски нескорострелен полк – полковник Димитър Каданов
- 2-ри планински артилерийски нескорострелен полк – полковник Георги Босев
- 3-ти конен полк – полковник Юрдан Велчев
- 6-и конен полк – подполковник Иларион Танев
Балканска война (1912 – 13)
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война армията отразява турската атака при Булаир и десанта при Шаркьой.
Междусъюзническа война (1913)
[редактиране | редактиране на кода]Съсредоточава се в района на Радовиш – Щип – Кочани срещу главните сръбски армии – Първа и Трета, а щабът на командващия Четвърта българска армия генерал Стилиян Ковачев е в Радовиш. Съставът и е Втора пехотна тракийска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия, Осма пехотна тунджанска дивизия, Македоно-одринското опълчение, две бригади от Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия.
С битката при Брегалница започва и самата война. В Битката при Калиманци спират настъпващите сръбски войски, възпрепятствайки съединяването им с гръцката армия.
Разформирована на 6 август 1913 г.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]Четвърта армия е отново сформирана на 25 ноември 1917 г. в състав от Десета пехотна беломорска дивизия и Втора конна дивизия. През декември 1917 г. се формира Управление на артилерията към армията, а към него се създава картечно училище. То се закрива през октомври 1918 г., когато се разформирова Четвърта армия и се реорганизира в Щаб на Четвърта военна инспекция.
Командване и състав
[редактиране | редактиране на кода]Щаб на армията
- Командващ армията – генерал-лейтенант Сава Савов (1918), генерал от пехотата Стефан Тошев (1918)
- Началник на Щаба на армията – от Генералния щаб, генерал-майор Стефан Азманов (1918)
- Началник на артилерията – генерал-майор Йеротей Сирманов (1918)
- Началник на инженерните войски – генерал-майор Петко Цъклев (1918)
Дивизии
- 10-а пехотна беломорска дивизия – генерал-майор Иван Петров
- 2-ра конна дивизия – генерал-майор Иван Табаков
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]За участие във Втората световна война (1941 – 1945) през юли 1940 година отново е формирана 4-та армия. Тя получава задачата да прикрива югоизточната ни граница като част от Прикриващия фронт и е в състав:
Поставените си задачи армията изпълнява от 10 февруари 1941 до 19 декември 1943 година, когато е разформирована. Формирана е отново през септември 1944 година, но с нов състав.
Към 15 октомври 1944 година армията е в състав от 42 494 души и 7152 коня. От 15 октомври 1944 до 14 ноември същата година армията организира и провежда Брегалнишко-Струмишката операция, в която дава 1884 убити и ранени. На 19 декември 1944 година е демобилизирана.
На 1 януари 1945 г. съгласно заповед № 9 за командващ на 4-та армия е назначен генерал-майор Асен Греков, който командва армията до 6 август 1946 г., когато съгласно заповед № 73 поема командването на 2-ра армия.[2]
Командване
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Генерал-майор | Стилиян Ковачев | 24 декември 1912 – 28 юни 1913 |
2. | Генерал-майор | Вичо Диков | 28 юни 1913 – 2 септември 1913 |
3. | Генерал-лейтенант | Стефан Тошев | 1917 – 1918 |
4. | Генерал-лейтенант | Сава Савов | февруари 1918 |
5. | Генерал от пехотата | Стефан Тошев | 1918 – 1919 |
Генерал-майор | Сотир Маринков | от 1931 | |
Генерал-майор | Иван Филипов | 1933 – 1934 | |
Генерал-майор | Младен Филипов | от 1934 | |
Полковник | Константин Лукаш | септември 1934 – 19 юни 1935 | |
Генерал-майор | Христо Данчев | 1935 | |
Генерал-майор | Никола Недев | от 1936 | |
Генерал-майор | Иван Марков | от 1938 | |
Генерал-майор | Атанас Стефанов | 11 август 1941 – 12 септември 1944 | |
Генерал-майор | Боян Урумов | 17 септември 1944 – 1 ноември 1944 | |
Генерал-майор | Асен Сираков | 1 ноември 1944 – 15 декември 1944 | |
Генерал-майор | Асен Кръстев | 1944 – 1945 | |
Генерал-майор | Асен Греков | 1 януари 1945 – 6 август 1946 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Височайша заповед № 45 за формиране на 4-та отделна армия (ДВИА ф. 1, оп. 5, а.е. 380, л. 70)
- ↑ Камбуров, Георги. Генерал-лейтенант Асен Греков. София, Военно издателство, 1988. с. 116 и 123.
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 368 – 369
- Тодоров, Т., Ефтимов, Т. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.